Едва ли има по-заблудени от влюбените и бременните

Едва ли има по-заблудени хора от влюбените и от бременните, които очакват първото си дете. Аз, разбира се, като що-годе един средноинтелигентен човек, изчел купища литература и още толкова филми по темата, и като индивид, който винаги мисли с 3 крачки в перспектива, когато забременях, си скроих следния план. 

И така, бременна съм – прекрасно, сега няма да си давам много зор и към края на бремеността ще имам възможност да седна и да изкарам няколко курса за повишаване на квалификациите, и като изляза от майчинство ще се изтрепят да ме вземат като кадър.

Тъй де, ще съм си вкъщи, ще ми тежи коремът и какво ще правя – ще се образовам. И, моля ви се, купувам си аз един „бъндъл“ курсове (така било модерно да се казва, сиреч „пакет“), които съдържа цели 45!

Набелязвам си от тях 6 задължителни, които искам да изкарам, и още 2 желателни. Защото, нали, то и като се роди бебето, в началото ще спи по 5-6 часа на ден, друга работа нямам.

Ще се радвам на ангелчето си, спинкащо до мен и ще си карам онлайн урочетата. Ще си натрупам 6-7 нови сертификата и – бум - като се върна на работа, видиш ли, ще съм още по-гениална.

Сега чак ми е смешно. Успях да завърша само един от целия ми хубав „бъндъл“ – даже и той ми беше в повече. 

Чували сте сигурно термина „pregnancy brain“, в превод на български „внезапна проява на остро малоумие, кратка памет и изблици на тъпи въпроси при бременна жена“ – много е яко.

Лошото е, че и две години след бремеността още имам симптоми.

Благодарение на това прекрасно явление (бонус към болките в кръста и гаденето), със срам получих имейл 6 месеца след закупуването на курсовете, че срокът им изтича след 2 дена – ако искам да се възползвам. И така, взех си едното мижаво сертификатче и изтрих имейла. 

Все пак неочаквано придобих нови умения, които не знам как ще се възприемат в моето резюме, но аз ще си ги напиша:

Първо ново умение

Не ми трябва обедна почивка, нито каквато и да била друга почивка. Поглъщам храната си за 4 минути, докато говоря по телефона и пиша имейл с двата ми свободни пръста, слушайки как колегата до мен мрънка за нещо.

Второ умение

Суперефикасност и черен колан в мултитаскинг – сега, докато пиша това, редя лего с една ръка, бъркам леща с другата и обяснявам физичните закони в сила при появата на мъгла.

Трето умение

Търпение – мога да ви слушам глупостите по цял ден, без да се ядосвам, и да спя с отворени очи по време на срещи.

Четвърто умение

Мога да туширам всеки конфликт (винаги имам храна и играчки в джобовете).

Пето умение

Станах експерт - мотиватор. Мога да замаскирам под формата на игра всяка скучна задача и накрая да мислите, че сте гениални и следващия път да решите сами да си я свършите.

Шесто умение

Задочно медицинско образование. Ако някой се пореже на хартия (много боли, за един мъж е равносилно на раждане) бързо ще неутрализирам болката, като цункам пръстчето и му сложа лепенка. Веднага ще ви мине.

Седмо умение

Извършвам денонощна поддръжка – понеже съм будна нон стоп, мога да чета и отговарям на имейли по всяко време.
Сега, моля ви, да не си счупите някой нокът в бързината да ми пратите оферта за работа.

Цвети Христанова или накратко "Майката на Теодор" живее с мъжа си и сина си в Холандия и се наслаждава на последните месеци от своето майчинство.

Има издаден сборник с разкази, които описват първата година от живота с бебе. „Въпреки, че тиражът е изчерпан, можете да прочетете истории в личния ми блог „В малките часове“. Направих го, защото вярвам, че с усмивка всичко минава по-лесно. Много хора откриват себе си в редовете и си се смеем заедно.“